2012 г. вероятно ще се запомни като годината, в която "парола" се превърна в мръсна дума.  През изминалата година всеки в Интернет получи минимум милион спам-писма или отчаяни молби за пари (любимите "ограбен съм в чужбина" измами) от хакнати имейл акаунти на познати и приятели.

Така започва един блог, който наскоро прочетох...

Журналистът от Wired на име Мат Хонън (Mat Honan)  споделя в блога си колко болезнено и вредно за всеки може да бъде такова хакване. През август 2012 акаунтът му iCloud е хакнат и изтрит от групировката ClanVV3. Всичко се случва поради лесния достъп до неговите данни през акаунта му на amazon.com. От него хакерите се сдобиват с последните 4 цифри на кредитната му карта, след което се представят за Мат пред техническата поддръжка на Apple и получават по телефона временна парола за достъп. След това имат достъп до неговия Twitter акаунт, Gmail, iPhone, iPad и MacBook. Хакерите впоследствие дистанционно изтриват данните от неговите iPhone, iPad и MacBook, унищожавайки поне едногодишни архиви на имейли и снимки. Случилото се с Хонън е живото доказателство, че с един хакнат акаунт може да бъде заличен целия живот на човек онлайн. Става дума за изтритите безвъзвратно снимки на дъщеря му, която е на една година. Разбира се и самият Хонън има вина, тъй като няма локално копие на архива си.

След инцидента  Apple въвежда по-строги мерки за сигурност. По-специално, техническата поддръжка е била инструктирана да отказва обслужване на клиентите в рамките на един ден, ако те са променили паролата.си. Това е временна стъпка, докато Apple подобри защитата си, за да се избегнат подобни инциденти.

Случаят е коментиран из цялото интернет пространсво и повдига въпроса за сигурността на огромната лична информация, която ние доброволно сме предоставили на Google, Facebook, Twitter и т.н.

Според изявление на специалисти от Google "паролите и простите идентификатори от рода на бисквитките на браузъра вече не са достатъчни, за да гарантират безопасността на потребителите".

Затова те експериментират с миниатюрна криптографска карта, която при поставяне в USB четец може автоматично да идентифицира сърфиращия пред Google. Принципът не е много по-различен от електронния подпис и електронните „ключове" на някои професионални програми.